Бълхи – всички сме чували за тях, някои дори сме ги виждали и усещали ухапванията им. Появяват се внезапно, като ни изненадват и ужасяват.
Нашите домашни любимци, обаче са в далеч по-близки отношения с бълхите, понякога ние дори не подозираме, че по кучето или котката ни се разхождат, хранят и размножават стотици от тези малки безкрили насекоми водещи паразитен начин на живот.
Бълхите са малки насекоми, с цвят от оранжев до кафяв, без крила, странично сплескани, с размери от 3 до 6 mm в зависимост от вида, пола и степента на нахранване.
Основният род, който паразитира при кучета, е Ctenocephalides.
Възрастните бълхи обикновено остават върху своя гостоприемник до края на живота си, който е около 30 дни, и рядко преминават от един гостоприемник към друг.
Те се хранят с кръв от 4 до 10 пъти на ден и могат да поемат до 15 пъти собственото си тегло в кръв дневно.
Женските бълхи снасят приблизително по 25 яйца на ден в продължение на около 30 дни (общо около 500 яйца за живота си).
Веднага след снасянето им яйцата, покрити с лепкава слуз, се залепват за кожата. След известно време те изсъхват и се търкулват в околната среда. Ето защо най-голяма е концентрацията им около мястото където животното спи – легла, постелки, килими и др. В тази среда непрекъснато се развиват нови възрастни бълхи, които ”търсят” своя гостоприемник.
Веднъж скочила върху животното бълхата много рядко може да го напусне.
Бълхите не са само досадни паразити, причиняващи сърбеж и дискомфорт. Те могат да доведат до алергичен дерматит при кучета и котки – едно от най-често срещаните кожни заболявания, което изисква продължително и често скъпо лечение.
Освен това бълхите играят важна роля в пренасянето на различни заболявания. Те могат да бъдат носители на бактерията Bartonella henselae, причинител на т.нар. болест от котешко одраскване при хората. Котките се заразяват чрез ухапване от бълхи, а впоследствие могат да предадат инфекцията на човека чрез драскотина или ухапване. Смята се, че до 40% от котките могат да бъдат носители без да проявяват видими симптоми.
Бълхите могат да бъдат преносители и на вид тении, най-често Dipylidium caninum. Заразяването се случва при поглъщане на заразена бълха, което често става по време на почистване на козината от страна на животното.
Бълхите могат да причинят сериозен дискомфорт на вашия домашен любимец. При кучета без алергия най-често се наблюдава сърбеж – те започват да се чешат, ближат или гризат кожата си. При по-силно опаразитяване, особено при кученца, възрастни или отслабени животни, може да се развие и анемия.
При някои кучета обаче се проявява алергична реакция към слюнката на бълхите, известна като алергичен дерматит от бълхи (FAD). Това състояние води до силен и постоянен сърбеж, поява на рани от разчесване, прекомерно близане и косопад, най-често в областта на кръста и опашката.
Кожата може да стане зачервена и възпалена, а в по-тежки случаи да се развие и вторична бактериална инфекция. Затова е важно проблемът да се разпознае навреме и да се предприемат подходящи мерки.
Направете този лесен онлайн тест и ще научите какъв е рискът вашия любимец да бъде заразен с различни вътрешни и външни паразити!
Наличието на бълхи при кучето най-често се установява по клинични признаци или чрез откриване на самите паразити и техните изпражнения в козината.
Изпражненията на бълхите изглеждат като малки тъмни зрънца, подобни на запетайки (до около 1 mm). Ако ги поставите върху влажна бяла повърхност, около тях се появява червеникав оттенък – резултат от усвоената кръв.
При по-слабо опаразитяване бълхите могат да бъдат трудни за откриване. Те се крият добре в козината и се движат бързо, което често затруднява стопаните да ги забележат.
Съвет: Най-лесно ще разберете дали любимецът ви има бълхи като го поставите на бяла повърхност и го разрешете с много ситен гребен (гребен за бълхи). Ако върху бялата повърхност паднат множество малки черни точици (изпражнения от бълхи),които се оцветят в червеникаво, почти сигурно става дума за бълхи.
Редовното прилагане на противопаразитни продукти е най-ефективният начин за контрол на бълхите. Продължителността на защитата зависи от риска от заразяване – например сезона, средата и начина на живот на вашия любимец.
Като допълнение към основното лечение могат да се използват и т.нар. регулатори на растежа на насекомите. Те не убиват директно бълхите, но възпрепятстват излюпването на яйцата и развитието на ларвите, като по този начин прекъсват жизнения им цикъл.
Тези вещества могат да се съдържат както в продукти за околната среда, така и в ветеринарни препарати за животни, и осигуряват допълнителна защита срещу повторно опаразитяване.
Бълхите могат да хапят и хора, като причиняват сърбеж и кожно дразнене. Макар и по-рядко, те могат да представляват и риск за здравето.
Те могат да пренасят тенията Dipylidium caninum, която може да зарази хората – най-често малки деца – при случайно поглъщане на заразена бълха.
Друго заболяване, което могат да причинят бълхите е т.н. Болест на котешкото одраскване.
Бартонелата се внедрява в организма на котката чрез ухапване от бълхи, заразени от други животни, и може да проникне в клетките на кръвоносните съдове.
В човешкия организъм бартонелата попада чрез увредена кожа. Инкубационният период на заболяването продължава приблизително от 3 до 20 дни. На мястото на одраскването понякога вече почти заздравяло възниква силен възпалителен процес: тъканта около раната се подува, появяват се червеникави гнойни язвички и се възпаляват близките лимфни възли.
Заболяването често е съпроводено с повишена температура повече от 40° С и общо неразположение.
Достигайки своята максимална големина, засегнатия лимфен възел след време започва да намалява. Понякога самостоятелно се отваря в резултат от нагнояване. По-тежко протича при хора със слаба имунна система или заразени с вторична инфекция от друг вид. При някои болни заболяването се усложнява с менингиом или други поражения на нервната система.
Заболяването не се предава от човек на човек.
Трябва да се обърнете към лекар, ако забележите някой от посочените признаци:
Лечение
Липсата на специални средства въздействуващи на бартонелата усложняват процеса на терапия. Курса на лечение се състои от антибактериални препарати и лекарства за подсилване на имунитета. Приема на антибиотици е нежелателен, гентамицина е достатъчно ефективен при лечение на това заболяване. При нормално състояние на имунната система всичко завършва със самоизлекуване в продължение на 1-2 месеца. След прекараното заболяване се развива траен имунитет към бартонелата.