Ганата (кучешка чума) все още се среща и днес, като периодично се наблюдават огнища в различни европейски държави.
С течение на времето клиничната картина на заболяването се е променила – в наши дни по-често се наблюдават неврологични симптоми, отколкото класическите форми.
Редовната ваксинация на кученцата срещу това тежко заболяване има ключова роля за значителното намаляване на случаите.
Ганата (кучешката чума) се причинява от вирус от групата Morbillivirus, който е близък до вирусите, причиняващи морбили при хората и други сериозни заболявания при животни.
Вирусът има специфична структура, която му позволява лесно да прониква в клетките и да се разпространява в организма, засягайки различни органи и системи.
Съществува един основен тип на вируса, но са описани различни негови варианти, разпространени в различни части на света. Въпреки тези различия, наличните ваксини осигуряват ефективна защита срещу заболяването.
Някои щамове на вируса могат да бъдат по-агресивни от други, което обяснява защо при различни кучета заболяването може да протича с различна тежест.
Ганата е широко разпространено заболяване в световен мащаб и практически не може да бъде напълно изкоренено, тъй като вирусът се поддържа и сред дивите животни.
Той може да заразява не само кучета, но и много други видове – включително диви хищници като вълци, лисици, порове, миещи мечки и дори някои видове големи котки. Това прави контрола на заболяването особено труден.
Заразеното куче отделя вируса чрез всички телесни секрети – слюнка, секрети от очите и носа, урина и изпражнения. Отделянето на вируса започва около 7 дни след заразяване.
Предаването става най-често по въздушно-капков път – при директен контакт между животни. Възможно е и заразяване още преди раждането (през плацентата). Дори кучета с по-леки или продължителни форми на заболяването могат да бъдат източник на инфекция.
Кучетата могат да се заразят на всяка възраст, ако не са ваксинирани. Заболяването се среща по-рядко при ваксинирани възрастни кучета и при много малки кученца, които все още имат защита от майчини антитела (до около 6–12 седмична възраст).
След попадане в организма, вирусът първоначално се размножава в лимфната тъкан на дихателните пътища и бързо се разпространява в целия организъм чрез кръвта.
Той засяга органи като:
В резултат се развива силно отслабване на имунната система, което прави организма уязвим към други инфекции.
Около 7–14 дни след заразяването развитието на болестта зависи от имунния отговор на кучето:
При острата форма вирусът засяга множество органи – дихателната, храносмилателната и пикочно-половата система, както и различни жлези в организма. В същото време той силно потиска имунната система.
При някои кучета заболяването преминава в хронична форма, при която се засяга нервната система. Това може да се случи седмици след първоначалната инфекция.
Възстановяването е бавно и невинаги пълно. Вирусът може да остане в организма дълго време, особено в нервната система.
В много редки случаи вирусът може да доведе до енцефалит, който се развива години след инфекцията. Свързано е с персистиране на вируса в мозъка и води до тежки неврологични нарушения.
Инкубационният период на заболяването обикновено продължава между 1 и 4 седмици.
Първите признаци често остават незабелязани. В началото може да се появи повишена температура 3 до 8 дни след заразяването, но тя невинаги се улавя. В този ранен етап симптомите са неспецифични и могат да включват:
При някои кучета организмът успява бързо да се справи с инфекцията и заболяването не се развива по-нататък.
При други обаче настъпва втора фаза, при която температурата се повишава значително и се развива остра или хронична форма на заболяването.
Диагнозата на ганата се поставя от ветеринарен лекар въз основа на клиничните признаци и историята на животното (ваксинационен статус, контакт с други кучета и др.).
За потвърждение могат да се използват лабораторни изследвания, като:
Тъй като симптомите често наподобяват други заболявания, лабораторното потвърждение е важно за поставяне на точна диагноза и започване на навременно лечение.
Лечението на ганата е основно поддържащо, тъй като няма специфично лекарство, което директно да унищожава вируса.
Терапията е насочена към облекчаване на симптомите и предотвратяване на усложнения, като често включва:
Съществуват антивирусни вещества, които показват ефект в лабораторни условия, но към момента не се използват при кучета поради риск от странични ефекти.
Ваксинацията е най-ефективният начин за предпазване от гана. Ваксината срещу това заболяване е част от задължителните (основни) ваксини за кучета и се съдържа във всички комбинирани ваксини за кученца.
Най-често се използват живи отслабени ваксини, които осигуряват защита за поне една година.
Кученцата получават първа защита от майчини антитела, но те могат да намалят ефективността на ваксината. Затова е важно да се спазва правилна схема:
В среди с висок риск (развъдници, приюти) ваксинацията може да започне още по-рано.
Понякога ваксинацията може да не даде очаквания ефект, ако е направена твърде рано – когато майчините антитела все още пречат на изграждането на имунитет. Затова спазването на правилния график е изключително важно.
Ганата (кучешката чума) не представлява риск за хората. Вирусът е специфичен за животни и не може да заразява хора.
👉 Въпреки това, както и при други инфекции, човек може механично да пренесе вируса (чрез дрехи, обувки или ръце) и да зарази друго куче. Затова е важно да се спазва добра хигиена при контакт с болни животни.