Кучешкият инфекциозен хепатит днес се среща сравнително рядко, благодарение на ефективните ваксинации, които се прилагат още в ранна възраст при кученцата.
Въпреки това, в Европа все още се регистрират отделни случаи, което налага повишено внимание от страна на стопаните и ветеринарните лекари.
Поради тежкото протичане на заболяването е изключително важно да се спазват основните превантивни мерки, най-вече редовната ваксинация.
Кучешкият инфекциозен хепатит се причинява от кучешки аденовирус тип 1 (CAV-1). Той е тясно свързан с аденовирус тип 2 (CAV-2), който засяга дихателната система при кучетата.
Вирусът принадлежи към семейството на аденовирусите и има висока устойчивост, което му позволява да се запазва в околната среда и да се разпространява лесно.
Въпреки че двата типа аденовируси (CAV-1 и CAV-2) са сходни, те причиняват различни заболявания. Добрата новина е, че съвременните ваксини осигуряват ефективна защита срещу тях.
Заразените кучета отделят вируса чрез урина, изпражнения, слюнка и секрети от дихателните пътища. Заразяването става най-често през устата и носа – при контакт със замърсена среда или инфектирано животно.
Вирусът е разпространен по целия свят и може да заразява не само домашни кучета, но и диви представители на канидите, като лисици, вълци и койоти.
Преди въвеждането на ваксините през 50-те години на миналия век заболяването е било широко разпространено, като значителен процент от кучетата са били заразени, а смъртността е достигала до 30%. Днес, благодарение на ваксинацията, заболяването се среща рядко.
Вирусът е сравнително устойчив във външната среда и може да остане заразен в продължение на седмици при стайна температура. Той се унищожава по-лесно в алкална среда (при по-високо pH), както и при правилна дезинфекция.
Инкубационният период на заболяването обикновено е:
Заболяването започва с висока температура (над 40°C), която може да спадне след 1–2 дни. При някои кучета това е достатъчно и те се възстановяват.
При други обаче следва втора фаза с по-тежки симптоми:
Възможни са и дихателни проблеми, като възпаление на гърлото и трахеята, а по-рядко – пневмония.
Неврологичните симптоми са редки, но могат да включват:
Заболяването често води до сериозни нарушения в кръвосъсирването, което прави кръвоизливите трудни за овладяване.
Инфекциозният хепатит може да протече по различен начин:
С напредване на заболяването се появяват увреждания на органите, особено на черния дроб и бъбреците. Възможни са и нарушения в нервната система, причинени от увреждане на кръвоносните съдове в мозъка. Смъртността е най-висока при кученца под 2 седмици, а при по-големи кучета варира между 10 и 30%.
След преболедуване могат да се появят временни усложнения, като:
В повечето случаи тези състояния отшумяват с времето.
Много кучета се възстановяват, но при част от тях могат да се развият усложнения, свързани с имунната реакция на организма.
Такива са:
След оздравяване вирусът изчезва от повечето тъкани, но може да остане в бъбреците и да се отделя с урината в продължение на 6 до 9 месеца.
⚠️ Поради това урината на преболедували кучета може да бъде източник на зараза за други животни.
Диагнозата на инфекциозния хепатит се поставя от ветеринарен лекар въз основа на клиничните признаци, историята на животното и извършени изследвания.
Обикновено се използват:
Тъй като симптомите могат да наподобяват други заболявания, лабораторното потвърждение е важно за поставяне на точна диагноза и започване на навременно лечение.
Лечението на кучешкия инфекциозен хепатит е основно поддържащо, тъй като няма специфично средство, което директно да унищожава вируса.
Терапията обикновено включва:
Целта на лечението е да се подпомогне организмът, докато черният дроб се възстановява. При навременна намеса това значително увеличава шансовете за оздравяване.
След преболедуване може да се наблюдава т.нар. „синьо око“ – помътняване на роговицата. В повечето случаи това състояние отшумява от само себе си, но възстановяването може да продължи няколко месеца.
Понякога могат да останат малки бели петна по роговицата, които обикновено не влияят на зрението.
Ваксинацията е най-ефективният начин за предпазване от кучешки инфекциозен хепатит.
В миналото са се използвали ваксини, базирани на вируса CAV-1, но те са могли да предизвикат странични ефекти, като проблеми с очите и бъбреците. Поради това съвременните ваксини съдържат отслабен вирус CAV-2, който е безопасен и осигурява дълготрайна защита както срещу инфекциозния хепатит, така и срещу други респираторни инфекции.
Ваксината срещу инфекциозен хепатит е част от основните (задължителни) ваксини за кучета.
Препоръчителната схема включва:
Ваксина, поставена твърде рано, може да не бъде ефективна поради влиянието на майчините антитела и трябва да бъде повторена.
Редовната ваксинация осигурява надеждна и дълготрайна защита срещу това сериозно заболяване.
Кучешкият инфекциозен хепатит не представлява риск за хората. Вирусът (CAV-1) е специфичен за кучета и не може да заразява хора.
👉 Въпреки това, човек може да пренесе вируса индиректно – чрез обувки, дрехи или предмети – и да зарази друго куче. Затова добрата хигиена е важна, особено при контакт с болни животни.