Интервю
Дори домашно отглеждани кучета са в риск от заразяване със „сърдечен червей“ – интервю с д-р Георги Маринов
За ветеринарния лекар
Д-р Георги Маринов Маринов | PhD е преподавател във Факултет „Ветеринарна медицина“, катедра „Хирургия, рентгенология, акушерство и гинекология“ към Лесотехническия университет – София. Съсобственик и практикуващ ветеринарен лекар във Ветеринарни клиники „Свети Георги“ София, България и Драма, Гърция. Той е основател и организатор на Ветеринарна паразитологична & инфекциозна конференция (VPI Conference).
Въпроси и отговори
- Какви тенденции наблюдавате при разпространението на заболяването дирофилариоза или т. нар. „сърдечен червей“ във Вашата практика, а и в България като цяло през последните години?
През последните години бих казал, че се наблюдава ръст в случаите на дирофилариоза, но той не е фрапиращ. В нашата практика, във Ветеринарна клиника „Свети Георги“, регистрираме приблизително 10–12 случая годишно. Вероятната причина е, че през последните години стопаните са с по-висока информираност и отговорност по отношение на редовното обезпаразитяване с подходящи продукти, както и на ежегодното антигенно тестване на животните за дирофилариоза. Ние следваме сравнително стриктна политика по отношение на профилактиката на паразитозите, поради което на всеки стопанин подробно се обясняват рисковете и необходимите мерки за предпазване.
- Според Вас какво е нивото на информираност на собствениците на кучета за заболяването? Знаят ли за него, запознати ли са с рисковете и с възможностите за превенция?
Стопаните, които от дълго време отглеждат домашни любимци, обикновено са добре запознати със заболяването, рисковете и различните възможности за превенция. Разбира се, тук мога да говоря основно въз основа на наблюденията си върху нашите клиенти. С учудване обаче забелязваме, че често при нас идват стопани, които преди това са използвали услугите на други колеги и нерядко изобщо не са чували за това заболяване. Това показва, че все още има сериозен дефицит в информираността по темата.
- Какво най-често липсва като информация или пък съществува като заблуда във връзка със заболяването?
Често съществува объркване у стопаните относно различните противопаразитни комбинации. Нерядко те смятат, че прилагат продукт с превантивно действие срещу дирофилариоза, а впоследствие се оказва, че използваният препарат покрива единствено чревни паразитози. Липсата на достатъчна информираност, а понякога и недостатъчната ангажираност, кара някои стопани да смятат, че е необходимо лечение едва когато животното започне да проявява клинични признаци. При дирофилариозата обаче появата на клинична симптоматика обикновено означава, че заболяването вече е в напреднал стадий, а лечението е по-трудно и невинаги успешно.
- Има ли кучета, които са в по-висок риск или заплахата е еднаква за всички?
Като цяло наблюдаваме тенденция по-едрите и гигантските породи кучета да страдат по-често от заболяването. Дребните породи се засягат по-рядко, макар това в никакъв случай да не трябва да създава фалшиво усещане за сигурност. Вероятно една от причините е по-голямата телесна повърхност при едрите кучета, което ги прави по-лесна мишена за комарите-вектори. На практика обаче риск съществува за всички кучета, независимо от порода, размер или начин на отглеждане.
- Има ли кучета, които са в по-висок риск или заплахата е еднаква за всички?
Като правило на първо място в риск са кучетата, които са изложени на директен достъп на векторите-комарите – едри породи, късокосмести, дворни животни. След това може би са всички останали, като различните фактори влияят по различен начин за разпространението. Рискът е много по-малък при използване на репеленти, противопаразитни средства, профилактика срещу Дирофилариоза, редовно пускане на тестове за контрол на наличие на заболяване и др.
- Какво трябва да направи всеки собственик на куче, за да го предпази от сърдечен червей? Какви са стъпките? Има ли възраст, на която започва профилактиката?
Профилактиката трябва да започне още в ранна възраст, съобразно възрастовите ограничения на конкретния продукт, като в практиката това най-често е около 8-седмична възраст. Тя не е свързана с това дали животното излиза навън или не, тъй като комарите могат да достигат и до кучета, отглеждани основно в домашни условия. Ние обичайно стартираме профилактиката след 2- или 3-месечна възраст и препоръчваме ежемесечно приложение на противопаразитни препарати с активност срещу дирофилариоза. Съществена част от профилактиката е и редовното контролно тестване.
- Има ли симптоматика, за която трябва да следят стопаните във връзка със заболяването?-
Не бива да се разчита единствено на симптоматиката, а основно на редовното тестване на всяко животно за дирофилариоза поне веднъж годишно. В нашата практика препоръчваме това да се прави профилактично, обикновено през пролетта и есента според конкретния случай и използваната схема на профилактика. Важно е да се знае, че антигенният тест обикновено става положителен поне 7 месеца след инфектирането. Що се отнася до клиничните признаци, те могат да включват лесна уморяемост, особено през по-топлите месеци, кашлица, задух, а при по-тежки случаи – цианоза, слабост, колапс, асцит и признаци на десностранна сърдечна недостатъчност. Понякога симптомите липсват дълго време и заболяването персистира скрито.
- Как протича евентуално лечение и какви са перспективите?
Съществуват т.нар. „бавен“ и „бърз“ подход към лечението. Така нареченият бавен метод включва продължително ежемесечно приложение на противопаразитен продукт с активност срещу дирофилариозата за продължителен период, но този подход не се приема за оптимален стандарт, когато има възможност за „адултицидно“ лечение. Препоръчваният от American Heartworm Society стандартен подход включва приложение на адултициден препарат – меларзомин (Immiticide), който унищожава възрастните форми на паразита. В нашата практика, особено в клиниката ни в Гърция, този продукт показва много висока ефективност, като по нашите статистики над 95% от приложените терапии са успешни. Лечението обичайно започва с предшестващ период, включващ макроцикличен лактон и доксициклин, след което се прилага кортикостероидна терапия по схема и се извършва адултицидно лечение с меларзомин с три инжекции през определени интервали.
- Имали ли сте тежки случаи в практиката си през последните години?
Имали сме няколко тежки случая на дирофилариоза в IV стадий (Кавален синдром), вследствие на забавено търсене на ветеринарна помощ и отлагане на клиничния преглед от страна на стопаните. В един от тези случаи предприехме екстракция на възрастните паразити от дясното предсърдие и дясната камера чрез достъп през югуларната вена. Операцията беше успешна, но животното почина 2–3 дни по-късно.