Имал съм тежки и дори смъртни случаи на кучета заради „сърдечен червей“ – интервю с д-р Стоян Коджабашев

Интервю

Имал съм тежки и дори смъртни случаи на кучета заради „сърдечен червей“ – интервю с д-р Стоян Коджабашев

За ветеринарния лекар

Д-р Стоян Коджабашев е посветил живота си на ветеринарната медицина. Завършва ветеринарен техникум в Стара Загора, а след това продължава образованието си във ветеринарен институт. Практиката му започва през 1991 г., а от 1995 г. работи изключително с домашни любимци в гр. Русе, като основава своя клиника. Той е общопрактикуващ лекар е с интереси към вътрешните болести, мекотъканната хирургия, ендокринологията и рентгенологията.

Въпроси и отговори

Да, имал съм тежки случаи, включително и смъртни. Трудно е да се предвиди какво ще бъде развитието на болестта. Ако гостоприемникът е със слаб имунитет, размножаването на паразита и инвазията в сърцето и кръвоносните съдове ще е значително, което ще доведе до по-бърз фатален изход. Ако гостоприемникът е със силен имунитет, симптомите ще са слабо изразени, ще се развиват бавно и преживяемостта на пациента ще е по-дълга, което означава, че той ще е и по-дълго източник на зараза за други животни. А това ще благоприятства и разпространението на болестта.

Случаите на заразени пациенти със сърдечни червеи (дирофиларии) определено се увеличават през последните години, но една от причините е, че вече са усъвършенствани и методите на диагностициране, които са широко достъпни и лесни за приложение. Друга причина е и увеличаване на познанията за заболяването и целенасоченото полагане на усилия за откриването му. Затова е трудно да се определи доколко сериозна е тенденцията за реално увеличаване на случаите и доколо се е повишила откриваемостта. В началото на моята практика преди повече от 25 години, дирофилариите не бяха познати. Това се дължи вероятно и на слабото развитие на ветеринарната медицина за дребни животни. Но факт е, че има описани случаи в България още през 30-те години на миналия век. Масовото диагностициране в страната започва в началото на 21-и век. Има данни за разпространение на дирофирарии по кучетата в южните части на Румъния още от 1903 г. Предаването на дирофилариите става чрез комарите и затова разпространението е по-голямо в районите с повече комари, например тези в близост до водни басейни.

Стопаните са все по-информирани, особено по-заинтересуваните и загрижените за любимците си. Това се дължи на лесното откриване на информация, както и на нашите дългогодишни усилия да ги запознаваме с проблема и да ги убеждаваме, да правят редовна профилактика.

Липсва подробна информация за някои от препаратите – кои точно предпазват от дирофиларии, както и че профилактиката трябва да е редовна и целогодишна, а прекъсването може да я компрометира. Друго важно, което стопаните трябва да знаят, е, че ако не са прилагани препарати против дирофиларии или пък имат прекъсване на обезпаразитяването за по-дълго време, е опасно да се приложи директно препарат, действащ на дирофиларии. Това има сериозен риск да доведе до бърза смърт на ларвите на паразита и съответно до тежки, дори и животозастрашаващи състояния за кучето. Затова е важно всичко да се извършва след диагностика и под лекарски контрол.

Кучетата, живеещи навън, са по-застрашени от заразяване от домашните, но трябва да е пределно ясно, че никое не е напълно защитено без профилактика, защото комарите в една или друга степен имат достъп навсякъде. Разбира се, по-застрашени са и кучетата, живеещи в районите с повече комари.

Профилактиката трябва да започва от бебешка възраст и да се прави всеки месец с подходящи препарати, каквито се предлагат във всички ветеринарни практики. Нужно е още от първото посещение при ветеринарния лекар собствениците да се запознаят с проблема. Добре е те да се информират дори и преди да си вземат куче.

Да, има такава симптоми – ускорено дишане, лесна уморяемост, кашлица са най-често срещаните. При докладване на такива симптоми веднага трябва да се направи и тест за дирофиларии.

Лечението е възможно, макар че пълното елиминиране на паразитите не довежда до отстраняване на вредите, които те са нанесли. Лечението е скъпо и не съвсем безрисково. Лечение с препарата Имитицид гарантира 99% успеваемост, но е много скъпо и поради това по-рядко прилагано. Алтернативното лечение включва прием на Доксициклин и външно прилагане на Моксидектин и гарантира до 80% елиминиране. И при двамата метода продължителността на лечени е с месеци. Ефикасността на лечението може да се установи чрез ново тестване след 10 и повече месеца.

Поради наличието на голяма популация животни, включително и диви – чакали, мечки, вълци, които не се третират, проблемът, за съжаление, не може да бъде изкоренен. И точно заради това профилактиката при ветеринарен лекар е още по-важна за предпазване здравето и живота на кучетата.