Интервю
Отчитаме сериозно увеличение на случаите на „сърдечен червей“ при кучетата у нас – интервю с д-р Димитър Яновски
За ветеринарния лекар
Д-р Димитър Яновски има близо 20-годишен опит в полето на ветеринарната медицина. Завършил е в Лесотехнически университет, и вече десет години е начело на екипа на столичната клиника ФИЗИО. През 2016 г. става председател на областна колегия София-град на Български ветеринарен съюз. Член на БАВД (Българска асоциация по ветеринарна дерматология), БВС (Български ветеринарен съюз), БАВЛДЖ (Българска асоциация на ветеринарните лекари за дребни животни). От 2023 г. е заместник-председател на Национален съвет на Български ветеринарен съюз.
Въпроси и отговори
- Какви са Вашите наблюдения върху разпространението на т. нар. „сърдечен червей“ у нас през последните години? Отчитате ли промяна на честотата на случаите във Вашата практика?
За съжаление преди около 20-25 г. в България заболяването се смяташе за тропическо, екзотично заболяване, като след 2004-2005 година се установиха и първите случаи в България, а масово започнахме изследвания на кучетата през 2006-2007 година. Тенденциите за увеличаване на случаите са все по-сериозни, което се дължи от една страна на климатичните промени, в частност движението на комарите-приносители на заболяването, а от друга – на все по-добрата и често използвана диагностика, която ги установява. Разпространението вече е повсеместно на територията на цялата страна, докато преди години беше разпространено основно в южните региони.
- Сблъсквали ли сте се през последните години с тежки случаи?
Разбира се, обикновено става дума за никога нелекувани и недиагностицирани, като пациентите се представят в клиниката ни едва след като са настъпили тежки сърдечни увреждания със сериозни признаци на сърдечна недостатъчност. Това е тъй наречената „четвърта степен“ на Дирофилариоза, която, за съжаление, обикновено завършва летално. В нашата практика поради промяна в локацията на клиниката преди две години се сблъскахме с по-голям процент на заболяването. Преместихме се от централната част на София, кв. Лозненец, в периферията в кв.Княжево и естеството на отглеждане на кучета в единния и другия квартал, както и различната култура на стопаните по отношение на заболяването са коренно различни…
- Според Вас какво доколко информирани за заболяването са стопаните -запознати ли са с рисковете и с възможностите за превенция?
Нивото на информираност на собствениците преди 20-25 години беше фрапантно ниско за разлика от днешно време. Това се дължи основно на работата на ветеринарните специалисти. С колегите се стремим да информираме и сами себе си и съответно стопаните, стараят се и представителите на лекарствени и противопаразитни средства. За съжаление обаче, смятам, че все още стопаните не са достатъчно запознати с това. Стигне ли се до клинични признаци и когато те сами вече забелязват проблема, нещата са вече доста напреднали в клинично отношение и съответно обичайно медицината и ние сме безсилни. Затова ветеринарните лекари сме ангажирани пряко да информираме и продължаваме да го правим.
- Какви са най-често съществуващите заблуди или пък дефицит на информация във връзка със заболяването?
Най-често липсва поставяне на сериозността на проблема на преден план. Хората не са наясно с вероятността за фатален изход от заболяването, времето, в което се установява и др. Съществуват заблуди, свързани с начина на разпространението на заболяването и клиничната картина.
- Има ли кучета, които са в по-висок риск или заплахата е еднаква за всички?
Като правило на първо място в риск са кучетата, които са изложени на директен достъп на векторите-комарите – едри породи, късокосмести, дворни животни. След това може би са всички останали, като различните фактори влияят по различен начин за разпространението. Рискът е много по-малък при използване на репеленти, противопаразитни средства, профилактика срещу Дирофилариоза, редовно пускане на тестове за контрол на наличие на заболяване и др.
- Какво трябва да направи всеки собственик на куче, за да го предпази от сърдечен червей? Какви са стъпките? Има ли възраст, на която започва профилактиката?
Всеки собственик, трябва да се довери на ветеринарната медицина и на ветеринарните лекари, а не да ползва AI за съвети. Факторите наистина са много, а информацията, която дава изкуствения интелект е само обща и насочваща. При всички случай профилактиката обичайно започва възможно най-рано, веднага след като премине схемата за ваксинация и кучето започне да се извеждат – т.е. около 3-4-месечна възраст. Желателно е обаче да се започне най-късно преди 5-месечна възраст, в противен случаи задължително съветваме диагностика преди да се започне самата профилактика. Това важи с особена сила, ако кучето вече е над 6 месеца. И въпреки редовната профилактика при някои животни, винаги съветваме да се пускат тестове за „сърдечен паразит“ веднъж годишно.
- Има ли симптоматика, за която трябва да следят стопаните във връзка със заболяването?-
Както вече споделих, за съжаление, симптомите идват накрая… Така че най-важната препоръка е: ПРОФИЛАКТИКА ПОД КОНТРОЛ И СЪВЕТИ НА ВЕТЕРИНАРЕН ЛЕКАР!
- Как протича евентуално лечение и какви са перспективите?
Лечението е тежко, продължително, комплексно с т. нар. Адултицидни средства, Ларвицидни средсва, съпътстваща терапия с Доксициклин, Преднизолон и при необходимост – сърдечна терапия, според предварителната диагностика, която има за цел освен установяване на заболяването определяне на степента на развитието му. Тя се определя по скала от първа степен с най-благоприятна прогноза до четвърта – с най-лошата перспектива. Задължително всичко това се прави от ветеринарен лекар, по негова преценка и контрол, което ако е успешно, не освобождава добрия стопанин от отговорността за последваща профилактика и следене за нова инвазия.