Интервю

Трябва да се внимава за „дупки“ в профилактиката срещу „сърдечен червей“ – интервю с д-р Милен Костадинов

За ветеринарния лекар

Д-р Милен Костадинов е Основател, управител и главен лекар в клиники Новет, Пловдив.

Дипломира се като ветеринарен лекар 1996 година в Тракийски Университет в Стара Загора. Има няколко практически специализации в различни клиники в САЩ и Словения.

Д-р Костадинов е един от основателите на Българската Асоциация на Ветеринарните Лекари за Дребни Животни (БАВЛДЖ), и на Българската Асоциация на Ветеринарните Кардиолози (БАВК).Член е на Българско Паразитологично Дружество.

От особен интерес и специализация за него са областите мекотъканна хирургия, реконструктивна хирургия и онко-хирургията, кардиологията, паразитологията, и в частност заболяването Дирофилариоза (сърдечнa филариоза). В изучаването на това заболяване д-р Костадинов има собствен принос – няколко мащабни полеви проучвания, доказващи наличието на дирофилариоза в България, лекции на международни и български конгреси, сред които First Dirofilaria Days, Zagreb, Croatia 2009 и AMVAC ROSAVA, Sinaia Romania 2014, както и е провеждал редица обучения на ветеринарните лекари в България.

Въпроси и отговори

  • Какви тенденции наблюдавате при разпространението на опасното заболяване Дирофилариоза или т.нар. „сърдечен червей“ във Вашата практика през последните години?

В моята практика има три вида пациенти с дирофилариоза. Част от кучетата с дирофилариоза стигат до диагноза в моята клиника. Моите млади колеги предлагат профилактични изследвания за иначе здрави кучета и нерядко имаме положителни тестове. Това е сценарий номер едно.  Също, колегите в моята клиника правят тестове на болни животни с видими признаци и така при положителен тест потвърждаваме диагноза дирофилариоза – сценарий номер две. Това са двата сценария в моята клиника, като поне 60% от кучетата с диагноза дирофилариоза са клинично здрави. Трети сценарий са кучета с поставена диагноза на друго място. Те идват при нас обикновено болни, често със започнато лечение, а клиентите искат специалист да обърне възможно най-много внимание на техният случай. Вероятно заради сценарий едно и сценарий три, пациентите с дирофилариоза в моята клиника са повече отколкото в много други клиники. Наблюдаваме и тенденция на увеличаване. На практика всяка седмица имаме няколко случая.

  • Имали ли сте тежки случаи в практиката си през последните години?

Да. Всяка година имаме средно 3-5 случая на кучета с тежки признаци, най-често с умерена до тежка белодробна увреда. Почти винаги успяваме да помогнем на такива пациенти, но с цената на много усилия от наша страна и от страна на собствениците.

  • Според Вас какво е нивото на информираност на собствениците на кучета за заболяването? Знаят ли за него, запознати ли са с рисковете и с възможностите за превенция?

Тук пак трябва да говорим за три сценария. Първата група са редовни клиенти на моята клиника и те са добре информирани. Като цяло те спазват редовна и правилна профилактика. Втората група собственици идват като нови клиенти при нас след като са били информирани на друго място. Някои от тях са наясно и спазват профилактика. Друга, по-голяма част, са чували за дирофилариоза, но не правят правилна профилактика. Все още има и трета група собственици, които не са чували изобщо за дирофилариоза и не знаят нищо за профилактиката.

  • Какво най-често липсва като информация или пък съществува като заблуда във връзка със заболяването?

Информация липсва само за човека, който не я търси или за човека, който отказва да слуша съветите на ветеринарният лекар. Заблуди има много: „профилактика само през топлите месеци на годината“, „профилактика веднъж на 2 или на 3 месеца е напълно достатъчна“,  „лекарствата за профилактика са токсични и не трябва да се използват често“, „лекарствата за профилактика са токсични за млади животни, и профилактиката трябва да започне след 6 месечна възраст“, „преди началото на профилактика не е необходимо да се правят изследвания“, „не е необходимо да правим профилактични изследвания ако обезпаразитяваме“, „един антигенен тест е достатъчен да се постави или да се отхвърли диагноза дирофилариоза“, „при положителен антигенен тест не са необходими други изследвания, може да се започне веднага лечение“, „бавното лечение със спот-он моксидектин е щадящо и е много добър избор за всеки пациент“.

  • Има ли кучета, които са в по-висок риск или заплахата е еднаква за всички?

Да, има кучета с по-голям риск. Това са кучета живеещи навън (изложени на много по-голям контакт с вектора на разпространение – комарите), кучета живеещи близко до водни басейни с много комари, кучета живеещи в населени места, където почти никой или никой не прави профилактика (там има много заразени животни, които са резервоар на паразити), кучета живеещи на места, където има много бездомни или диви каниди – резервоар на заразата (кучета, чакали, лисици и др.),  късокосместите кучета (комарите ги хапят по-лесно).

  • Какво трябва да направи всеки собственик на куче, за да го предпази от сърдечен червей? Какви са стъпките? Има ли възраст, на която започва профилактиката?

На първо място собствениците на животни трябва да осъзнаят, че дирофилариозата е тежко, потенциално смъртоносно паразитно заболяване, което се лекува трудно и лечението е скъпо. Дирофилариозата също е опасна за хора, тя е зооноза. За малки на възраст кученца, профилактиката трябва да започне най-късно на 4 седмична възраст. На нашия пазар има препарати безопасни за кученца над 2 седмична възраст, за бременни и за лактиращи кучки. При кучета до 6 месечна възраст не са необходими изследвания преди начало на профилактика. Ако обаче младото куче не е започнало профилактика най-късно до 4 седмична възраст, тестове ще са необходими по-късно, за да се открие евентуално заразяване в пропуснатият период.

Ето и един пример – куче идва на 4 месечна възраст. То може да започне профилактика веднага, без изследвания. Но за тези 4 месеца то би могло да е многократно заразено и в организма му да присъстват ларви на Dirofilaria immitis стадий L3 и L4. Тези млади паразити са неоткриваеми с тестове. Чак когато паразитите станат на 6-7 месеца, вече възрастните паразити могат да бъдат открити. Тоест на това кученце почваме профилактика, но след 6 месеца правим тестове – така ще открием заразяване в първите месеци от живота му.

Профилактиката трябва да покрива цялата година, 12 месеца, без прекъсване. Повечето профилактиктични препарати в България по продуктово описание, потвърдено разбира се с клинични проучвания, се използват веднъж месечно и то на 30 дни. Изключение прави един препарат съдържащ инжективен моксидектин с продължителност на действие 6 месеца. Той засега е слабо разпространен и непопулярен, макар че има много добър профил на безопасност и някои предимства.

  • Достатъчна ли е редовната профилактика?

Дори профилактиката да е съвсем редовна, веднъж годишно би трябвало всяко куче да се изследва за носителство на дирофилариоза. Винаги са възможни неволни грешки в профилактиката. Ето няколко примера за това: кучето незабелязано е изплюло хапчето или в къщата живеят две кучета, едното е по-лакомо и изяжда двете дози, докато собственикът е зает да говори по телефона. Ако има „дупки“ в профилактиката са необходими изследвания. Тестове се правят веднага и още веднъж след 6 месеца – така се прави скрининг за многократно заразяване в минал период. Куче с „дупки“ в профилактиката започва веднага редовно обезпаразитяване. Ако клиентът няма финансова възможност за тестове, кучето се смята за заразено до доказване на противното и веднага започва профилактика с препарат безопасен за заразени кучета.

  • Има ли симптоматика, за която трябва да следят стопаните във връзка със заболяването?

Да, има, макар че признаците не са типични само за дирофилариоза. На първо място това са лесно изморяване и кашлица. Възможно е отслабване. В по-тежките форми има задух, затруднено дишане, залежаване, силно отслабване, увиснал корем (натрупване на течност в корема – асцит), понякога епизоди на колапс с краткотрайна загуба на съзнание. Възможни са случаи на внезапна смърт.

  • Как протича евентуално лечение и какви са перспективите?

Лечението е важно не само за самия болен пациент. Лечението намалява риска от заразяване на други същества наоколо, включително на човека. Дирофилариозата е зооноза, могат да се заразят и хора.

Болестта уврежда много органи и системи в организма – бял дроб, сърдечносъдова система, бъбреци, имунна система, черен дроб. Преди начало на лечение е силно препоръчително да се провери какво точно е увредено от паразита и тежест на повредата. Необходими са:

  1. антигенен тест за дирофилариоза;
  2. тест за откриване на микрофиларии (модифициран Knott или PCR на микрофиларии). Така се потвърждава не само D. immitis, но и D. repens.
  3. ПКК/ДКК и биохимия на кръвта;
  4. Изследване на урина;
  5. Рентгенови снимки на бял дроб;
  6. Ехокардиография.

В зависимост от откритите увреждания се предписват необходимите лекарства в правилните дози. Прогнозата (перспективите) е добра за повечето пациенти. Дори при тежко болни пациенти почти винаги е възможно лечение и постигане на добро качество на живот, но не винаги е възможно пълно излекуване и връщане към пълно здраве. Въпреки че има голям напредък в диагностиката на уврежданията причинени от дирофилариозата, въпреки че има нови подобрени протоколи за лечение, все още са възможни смъртни случаи.